Разширението на Природонаучния музей в посока Дома на младоженците очаквано предизвиква вълнение сред пловдивската общественост. От едната страна е идеята за подреждането на изложба от препарирани животни, от другата – запазването на сградата в нейния автентичен вид. А вероятно има и някаква междинна позиция, която у нас много рядко отриваме.
Идеята за разширение на музея е съвсем разбираема. Факт е, че това е една от харесваните институции, събитията се посещават, пространствата се използват.
В същото време проблемът с опазването на културното наследство у нас е многостранен и очевидно бе потъпкан с усвояването на зала „Лотос“. Вместо използване на нейните специфики, опазване на автентичността ѝ и красотата на сградата, тя бе използвана просто като стени и покрив, който да се напълни с пластмасови динозаври. И също е съвсем разбираема реакцията на всеки, който се вълнува и грам от материалното културно наследство със следващата стъпка на експанзия на природонаучния музей.
Има ли междинна позиция? Нека видим даденостите – зала „Лотос“, макар и красива сграда, бе изгубила напълно функциите си. Дом на новороденото вече няма, защото никой не „кръщава“ детето си по социалистически маниер в гражданско кръщене. Тоест – съвсем нормално е сградата „Лотос“ да поеме нови функции.
Но в случая не става дума за пространство без история, а за сграда, строена със стил, смисъл и идея, тези нови функции могат да бъдат уважителни към миналото. Тази концепция у нас не вирее много – но с малко влагане на мисъл, можеше да не постави вътре „каквото има“, както в съседния празен магазин на мола ще сложим пластмасови динозаври, а да се подходи с въображение. Защо не в сградата, оформена като цвете да се сложи експозиция от растения, която да използва и красивото естествено осветление, а през прозорците да радва и парка отвън? Или кой знае какво друго, но нещо с уважение и препратка към историята на сградата, която днес вероятно много хора, сред които и 25-30-годишните родители, които си водят децата на музей, може и да не знаят за какво е служила.
Същото е и с прекрасната добре осветена сграда на Младоженците – ако и нея опаковаме в стъклена вата и подредим препарирани хипопотами под изкуствена светлина, ще получим поредната пародия и унищожаване на културното наследство. Особено важен е и въпросът за функцията на сградата – строена за младоженски дом и използвана за такъв, тя очевидно не си е изгубила функциите. Не става ясно какво налага смяната на една сграда, мислена за дадени функции да ги сменя. Което прехвърля въпроса за културното наследство към един по-общ за България – как постоянно преработваме нещо от едно в друго. Нямаме качествена концертна зала, защото сме преработили една в друга…, нямаме качествена галерийна сграда, защото сме преработили друга сграда в такава, нямаме музей… и т.н. и т.н. При положение, че имаме дом за сватби, строен като дом за сватби, защо да го разваляме?
И, разбира се, централният за културното наследство въпрос – дори да се наложи тази промяна, защо не се направи по възпитан и културен начин с уважение към миналото, а не сякаш сме слон, които за пръв път влизат в стъкларски магазин… извинете, в младоженски дом? При това една красива сграда – цялостно произведение на изкуството, с своите интериори, обзавеждане, изкуство… Не може ли да подходим като хора, които знаят, че не знаят всичко, а има други хора с различни от нас умения и идеи, без това да значи, че ни мразят? Не може ли най-накрая да започнем да решаваме обществено важни неща с диалог?
Бившата БНБ е идеална за природонаучен музей, нали се чудеха какво да я правят
Дайте на Природонаучния музей да стопанисва т.нар.Зоологическа градина на Гребната база. Тези глупости за Младоженския дом ми идват в повече, след като този, който се намираше на ул.Съборна в Стария град беше продаден от другаря Гергов на разни другари за 400 000 лева със съдействието и бездействието на община Пловдив.
Природонаучният музей има нужда от изцяло нова сграда – проектирана и построена именно с тази цел.
Настоящата му сграда е красива и е пригодена успешно, но да не се залъгваме – една такава институция трябва да има собствен дом, достатъчно голям и изграден по съответните изисквания.
Така ще може да се развие и обогати колекцията на музея, както и да се отворят нови отдели.
А защо да не се направят и помещения, в които да могат да се правят работилници или открити уроци за деца, това би било интересно.
В тази посока трябва да се мисли, а не как да вземем някоя близка сграда и да я натаманим някакси, че да може да се ползва за целите на природонаучния музей.
Толкова милиони се харчат за какво ли не, не може ли някой милион да се предвиди за такъв проект.
(По възможност направен както трябва, не на инженеринг 😉 )